Какво ме спира? Кой е моят спортен психолог?

Често ни се случва да си задаваме толкова много въпроси и в крайна сметка да се озовем на място, без да знаем накъде да поемем. Изследване в 'Journal of Applied Sport Psychology' показва предпочитанията на атлетите спрямо спортния психолог, с когото работят.

1. Професионален статус

2. Цялостно познание за спорта

3. Спортно минало

4. Външен вид и излъчване

5. Структура на тялото /атлетична или не/

6. Междуличностни умения

7. Раса/Етнос

8. Пол

И все пак понякога изборът не опира само до това. Има и други бариери, които ни нашепват или понякога направо крещят в главата ни: "Нямаш нужда от нова!"

1. Липса на разбиране и знания относно спортната психология. Не знаеш кога е време да започнеш да използваш спортен психолог

Най-лесният отговор е: Когато се почувстваш готов.

Важно е да си готов, да можеш да отвориш обятията си за това, което предстои.

2. Предишен негативен опит. Невъзможност за намиране на подходящ психолог

По същия начин, по който не всеки ни е симпатичен и не всеки може да ни стане приятел, психологът не винаги ще се окаже 'нашият човек'. Важно е да се доверяваш на човека отсреща. Все пак на него поверяваш частица от себе си. На него оставяш да помогне с почистването на раните ти. Задай си въпроса: "Какво искам да постигнем заедно?" и ще разбереш по-лесно дали подходът, който е приел психологът срещу теб е подходът, от който имаш нужда. И не се отказвай, дори да не стане от първия път. Продължавай да търсиш.

3. Липса на време. Липса на финанси

Не е казано, че трябва да се срещате всеки ден. Срещате се, когато имате време, нужда и желание. Плюс това често пъти спортният психолог работи с вас по време на тренировка, така че получавате две в едно. Относно липсата на финанси, отново опираме до търсенето. Търсете! Може да се намери и по-бюджетен вариант /или пък следете страницата за безплатни консултации/.

4. Мислиш, че проблемът няма как „магически“ да изчезне

И тук си много прав. Разбира се, че няма да стане така. Това е един дълъг и сложен процес, с много компоненти в себе си. Иска се постоянство. Може да има възходи, може да има падения, но всичко това ще е част от пътя, който имаш нужда да извървиш.

5. Образът, който медията е създала за спортистите и техните „суперсили“

Да, често атлетите ни изглеждат непоклатими. Гледаме ги по телевизията и те се превръщат в нашите супергерои. Ако ти си нашия супергерой, какво си казваш? Често спортистите не позволяват да покажат слабостите си, именно защото се чувстват длъжни да поддържат образа на силния, на твоя герой. Не си слаб, когато имаш нужда от подкрепа!

6. „Ще изглеждам слаб в очите на другите“, „Може да е унизително“, „Тайните ми могат да излязат наяве“, „Явно не съм достатъчно добър, щом имам нужда от спортен психолог“, „Психологът може да не ме разбере“

Мога само да ти кажа, че тези мисли в повечето случаи се оказват невярни с реалността. И все пак, ако не се чувстваш добре, унизително или се чувстваш неразбран, направи крачка назад, поеми си дъх и направи крачка в посока, която те кара да се чувстваш по-сигурен.

7. Негативно отношение на треньора спрямо работата със спортен психолог

Често треньорите не разбират необходимостта от спортен психолог, не са имали опит или просто им е трудно да се доверят. Важно е да има синхрон между психолог и треньор, за да не се случи объркване у спортиста. Психологът не е там, за да отнеме работата на треньора или за да го злепоставя. Той е там за да помогне.

John R. Lubker , Amanda J. Visek , Jack C. Watson II & Darius Singpurwalla (2012) Athletes’ Preferred Characteristics and Qualifications of Sport Psychology Practitioners: A Consumer Market Analysis, Journal of Applied Sport Psychology, 24:4, 465-480